с. Заселе

Разположение

На 45 км от София, минавайки през красивото Искърско дефиле и град Своге, се стига до село Заселе. Селището е отдавна познато на ценителите на природата и красотата. Там, сред буйни вековни дъбови и букови гори и ширещи се тучни ливади и поляни, кацнало на ръба на отвесни скали, от където се спускат водите на водопада “Скакля”, пред очите на посетителя се простират диплите на почти цяла западна Стара планина.

Землището на селото е с размер 15.6 кв.км. и надморска височина 700-1000 метра.

Първите известни заселници от древността са траките. От този период са останалите 2 от общо 5 тракийски могили. Отпечатък на историята и вековете са остатъците на римски път и военено укрепление, крепост, манастир, костна могила, и множеството легенди и предания. Тук някъде, все още неоткрито, лежи заровеното и скрито съкровище на четата на Вълчан войвода.

Местните жители, наброяващи 191 човека след последното преброяване през 2004 г., все още пазят спомени за Иван Вазов и за слепия овчар Йордан Църнярски или както го нарича Вазов в едноименната си творба дядо Йоцо.

През 2005, пра-внуците на дядо Божил, от родата на Църнярите, полагат основите на първия за района туристически комплекс – Божилово.

История

Първите известни на историята жители на този район и в частност на селото са били траки. Свидетелство за това са пет малки Тракийски могили, които местното население нарича и сега „Буците”. Две от тях са в местността „Барие”, които при изграждането на блоковете на ТКЗС са били съборени. При откриването им се намира малък градеж от местен гнил пясъчник с размери три на три метра и вътре, положени останките от извършено погребение, сложени в изпочупени керамични съдове и въглища. Третата се намирала на ъгъла на главната улица и пряката улица за махала „Факировци”. С прокарването на улицата за същата махала могилата е била разрушена, като в нея са били намерени останки от ритуални тракийски погребения с изгаряне. Останалите две могили се намират едната на „Голо бърдо”, а другата на „Равнище”.

В северната част на селото от към с. Заноге има останки от съществувало някога старо селище, от което местността там и сега се нарича „Градището”. Там, където са били сградите и строежите се казва „Високото градище”. Според исторически източници, по време на Римската епоха (I век пр.н.е. – VII век от н.е.) тук е имало малък военен гарнизон, който е охранявал „Друмо” т.е. съществуващия римски път водещ от Сердика към северните провинции на Империята и минаващ от София през селата Балша, Церецел, Чибаовци, Свидня, Добърчин и Заселе. От Заселе пътят се е разделял на две – единят през Зимевица, Студена река, Петрохан, Берковица за Видин, а втория Заселе, Осиково, Згуриград за Враца. При идването на славяните и българите по нашите земи (VII век) старото градище е изоставено и населението се заселва в земите на сегашното село.

През 811 година, за превземането на стратегическия център Средец, войските на Хан Крум преминават през пролома и (според легендите) в района на село Губислав войниците на хана разбиват отряди на Никифор I Геник – Император на Византия. С образуването на Първата Българската държава, отново се възстановяват крепостите, за отбрана от нашествията на византийците и северните варварски племена. По това време в местността „Кокаланският камък” се изгражда нова малка крепост – „Метеризо”, останки от която има и днес.

През годините на Второто Българско царство (XII-XIII век) село Заселе има най-висок разцвет, защото по това време край селото е изграден манастир, намирал се в местността „Мъртвината” под „Високото градище” над река „Тодорица”, от който са останали само порутените зидове на манастира и стопанските сгради около него. В центъра на сегашното село е била построена църквата „св. Т. Тирянин”. Освен това е имало и два параклиса. Един в махала „Селище” над „Денчов слог”, а втория на „Китката”, в който са се правели службите на „Гергьовден”.

При падането на България под турско робство (XIV век), селото е било напълно унищожено. Тогава са съборени, ограбени и унищожени манастира, църквата и параклисите.

По предания, част от сегашното население на с. Заселе, а и на съседните села, водят корените си от Етрополско както и от избягали българи след разгрома на Чипровското въстание от Видинския край. В началото на XVII век няколко семейства от Етрополско, търсейки спасение от турските насилия и жестокости, намират убежище в този непристъпен кът от Западна Стара планина в дефилето край река Искър. Това са били фамилиите на Понгьовци, Шавалците, Църнярете, Монинци, Факировци, Гущеровци и др. От тези няколко семейства, заселили се първо в местността „Ограге”, „Злио камък” и „Тодорица”, в близост до водите на реките Скаля и Тодорица, се образува новото селище. Изкачвайки се над скалите новозаселци откриват, че тук е имало в миналото живот. Откриват и градището и решават да се заселят в старото изостанало населено място, което нарекли „Заселе”. Различните фамилии, живеели в големи задруги, заедно целия род, като образували общо 12 махали, разпръснати по цялата територия на селото. Понгьовци се заселили в местностите „Страньето” и „Градището”; Монинци в „Селището”, „Драгошинов кръст” и „Комакьо”; Шавалците в „Кривилак” и горната част на днешното село; Църнярете в „Кокалан” и „Маркова кукла”; Пенчовци в „Тодорица” и „Валок” и т.н. Турските власти, бързо разкриват новите селища скрити в Балкана и започват да ги облагат с различни налози. По това време селата били на отчет към Врачанския санджак и като данък е трябвало да отглеждат всяка година по 400 броя овни за снабдяване на турската армия с месо, кожи и др. Животните от целия район се събирали при Заселе през септември или октомври и пеша се откарвали до Истанбул.

През 1877 г., когато руската освободителна армия е в настъпление по всички фронтове, от Врачанския вилает и гарнизоните от градовете му в паническо бягство поемат по стария римски път – Враца, Згориград, Осиково, Пробойница, Заселе, Добърчин, Церецел, Балша за София цели кервани от турски войски и бежанци. Срещу тях местното население организира множество нападения. По това време се прибира от емиграция и Найден А. Факиров и става кмет на Заселе и първият учител в селото. За училище е било използвано преустроената сграда на селския хамбар, в който е бил събиран десятъка. Мястото на хамбарите се намирало в двора на старото училище, в което сега се помещава кметството. През 1881 селото има 431 жители. През 1892 г. е започнало строителството на начално училище, което е открито през 1896 г.

В края на деветнадесети век се прокарва и железопътната линия през Искърското дефиле, свързващо София със северна България. При изграждането й като строителни работници от с. Заселе работят и Митар Станков, Стое Пеяков, Станко Гьорин, Ленко Костов, Славко Спасов, Райко Ценов, Малин Тодоров, Андрей и Алексо Петкови, Стоян Словков, Пенко Маринков и други, общо наброяващи повече от 30 души.

През първото десетилетие на XX век в страната се извършва ново административно деление. Селските общини се окрупняват. Трите села Заселе, Зимевица и Заноге се обединяват в една община с център с. Зимевица. По това време с. Губислав е влизало в състава на с. Зимевица. За кмет на централната община е издигнат Ангел Генев, който предприема строителството на пътя от гара Церово през с. Заселе и с. Зимевица за с. Заноге. Открива и първата пощенска станция и здравна служба в с. Зимевица. Построява и първата парна дъскорезница за услуги на населението.

При управлението на БЗНС през 30 те години на миналия век, селата отново се обособяват в самостоятелни общини. Кметове на селото тогава са били Бенчо Цветков, Генко Генков, Дако Петров, Манчо Здравков, и Божил Славков.

През 1934 населението достига 721 жители, като постепенно нараства до 834 жители през 1956, но отдалечено от основните пътни и ж.п. линии с. Заселе намалява до 173 жители (2005 г.)

През 2006 година пра-внуците на Божил Славков, от рода на Църнярете, поставят началото на туристическия комплекс “Божилово”.